навоюва

Речник на българския език

1. навоюва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

навоюва е производна форма на навоювам се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. навоюва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

навоюва е производна форма на навоювам се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. навоюва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

навоюва е производна форма на навоювам се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).