навиряха

Речник на българския език

1. навиряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

навиряха е производна форма на навирям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. навиряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

навиряха е производна форма на навирям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).