навирала

Речник на българския език

1. навирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навирала е производна форма на навирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. навирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навирала е производна форма на навирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. навирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

навирала е производна форма на навирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. навирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

навирала е производна форма на навирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).