навикнело

Речник на българския език

1. навикнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навикнело е производна форма на навикна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навикнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

навикнело е производна форма на навикна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).