навзимал съм

Речник на българския език

1. навзимал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

навзимал съм е производна форма на навзимам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. навзимал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

навзимал съм е производна форма на навзимам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. навзимал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

навзимал съм е производна форма на навзимам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).