навземал

Речник на българския език

1. навземал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навземал е производна форма на навземам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навземал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навземал е производна форма на навземам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. навземал — мин. деят. св. прич. м. р.

навземал е производна форма на навземам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. навземал — мин. деят. несв. прич. м. р.

навземал е производна форма на навземам (мин. деят. несв. прич. м. р.).