навехнела

Речник на българския език

1. навехнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навехнела е производна форма на навехна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. навехнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

навехнела е производна форма на навехна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).