навесело

Речник на българския език

1. навесело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навесело е производна форма на навеся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навесело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

навесело е производна форма на навеся (мин. деят. несв. прич. ср. р.).