навалял си

Речник на българския език

1. навалял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

навалял си е производна форма на навалям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. навалял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

навалял си е производна форма на навалям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. навалял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

навалял си е производна форма на навалям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. навалял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

навалял си е производна форма на наваля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

5. навалял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

навалял си е производна форма на наваля (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

6. навалял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

навалял си е производна форма на наваля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).