навалял

Речник на българския език

1. навалял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навалял е производна форма на навалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навалял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навалял е производна форма на навалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. навалял — мин. деят. св. прич. м. р.

навалял е производна форма на навалям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. навалял — мин. деят. несв. прич. м. р.

навалял е производна форма на навалям (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. навалял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навалял е производна форма на наваля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. навалял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навалял е производна форма на наваля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

7. навалял — мин. деят. св. прич. м. р.

навалял е производна форма на наваля (мин. деят. св. прич. м. р.).

8. навалял — мин. деят. несв. прич. м. р.

навалял е производна форма на наваля (мин. деят. несв. прич. м. р.).