набъхтели

Речник на българския език

1. набъхтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

набъхтели е производна форма на набъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набъхтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

набъхтели е производна форма на набъхтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).