набърквал

Речник на българския език

1. набърквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набърквал е производна форма на набърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набърквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набърквал е производна форма на набърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. набърквал — мин. деят. св. прич. м. р.

набърквал е производна форма на набърквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. набърквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

набърквал е производна форма на набърквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).