набърже

Речник на българския език

набъ̀рже — наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. Без да се бавя, без много внимание. Набърже замина.

Грешни изписвания (3)

  • набържи
  • нъбърже
  • нъбържи

Връзки