набърборил съм

Речник на българския език

1. набърборил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

набърборил съм е производна форма на набърборя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. набърборил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

набърборил съм е производна форма на набърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).