набърборил си

Речник на българския език

1. набърборил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

набърборил си е производна форма на набърборя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. набърборил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

набърборил си е производна форма на набърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).