набърборил е

Речник на българския език

1. набърборил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набърборил е е производна форма на набърборя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набърборил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набърборил е е производна форма на набърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).