набърборило

Речник на българския език

1. набърборило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набърборило е производна форма на набърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набърборило — мин. деят. св. прич. ср. р.

набърборило е производна форма на набърборя (мин. деят. св. прич. ср. р.).