набърборили

Речник на българския език

1. набърборили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

набърборили е производна форма на набърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набърборили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

набърборили е производна форма на набърборя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).