набърборел

Речник на българския език

1. набърборел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набърборел е производна форма на набърборя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набърборел — мин. деят. несв. прич. м. р.

набърборел е производна форма на набърборя (мин. деят. несв. прич. м. р.).