набъбвал

Речник на българския език

1. набъбвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набъбвал е производна форма на набъбвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набъбвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набъбвал е производна форма на набъбвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. набъбвал — мин. деят. св. прич. м. р.

набъбвал е производна форма на набъбвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. набъбвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

набъбвал е производна форма на набъбвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).