набучила

Речник на българския език

1. набучила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набучила е производна форма на набуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набучила — мин. деят. св. прич. ж. р.

набучила е производна форма на набуча (мин. деят. св. прич. ж. р.).