набутвал е

Речник на българския език

1. набутвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набутвал е е производна форма на набутвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набутвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набутвал е е производна форма на набутвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. набутвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набутвал е е производна форма на набутвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).