набутвала

Речник на българския език

1. набутвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набутвала е производна форма на набутвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набутвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набутвала е производна форма на набутвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. набутвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

набутвала е производна форма на набутвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. набутвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

набутвала е производна форма на набутвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).