набуташе

Речник на българския език

1. набуташе — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

набуташе е производна форма на набутам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. набуташе — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

набуташе е производна форма на набутам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).