набръщолевил си

Речник на българския език

1. набръщолевил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

набръщолевил си е производна форма на набръщолевя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. набръщолевил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

набръщолевил си е производна форма на набръщолевя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).