набръщолевил е

Речник на българския език

1. набръщолевил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набръщолевил е е производна форма на набръщолевя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набръщолевил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набръщолевил е е производна форма на набръщолевя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).