набръщолевили

Речник на българския език

1. набръщолевили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

набръщолевили е производна форма на набръщолевя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набръщолевили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

набръщолевили е производна форма на набръщолевя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).