набръщолевил

Речник на българския език

1. набръщолевил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набръщолевил е производна форма на набръщолевя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набръщолевил — мин. деят. св. прич. м. р.

набръщолевил е производна форма на набръщолевя (мин. деят. св. прич. м. р.).