набръщолевели

Речник на българския език

1. набръщолевели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

набръщолевели е производна форма на набръщолевя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набръщолевели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

набръщолевели е производна форма на набръщолевя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).