набръщолевел

Речник на българския език

1. набръщолевел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набръщолевел е производна форма на набръщолевя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набръщолевел — мин. деят. несв. прич. м. р.

набръщолевел е производна форма на набръщолевя (мин. деят. несв. прич. м. р.).