набрулил е

Речник на българския език

1. набрулил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набрулил е е производна форма на набруля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набрулил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набрулил е е производна форма на набруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).