набрулвала

Речник на българския език

1. набрулвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набрулвала е производна форма на набрулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набрулвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набрулвала е производна форма на набрулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. набрулвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

набрулвала е производна форма на набрулвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. набрулвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

набрулвала е производна форма на набрулвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).