наброяло

Речник на българския език

1. наброяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наброяло е производна форма на наброя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наброяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наброяло е производна форма на наброя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).