наброява

Речник на българския език

1. наброява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наброява е производна форма на наброявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. наброява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наброява е производна форма на наброявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. наброява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наброява е производна форма на наброявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).