наброил съм

Речник на българския език

1. наброил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наброил съм е производна форма на наброя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. наброил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наброил съм е производна форма на наброя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).