наброило

Речник на българския език

1. наброило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наброило е производна форма на наброя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наброило — мин. деят. св. прич. ср. р.

наброило е производна форма на наброя (мин. деят. св. прич. ср. р.).