наброили

Речник на българския език

1. наброили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наброили е производна форма на наброя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наброили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

наброили е производна форма на наброя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).