наброи

Речник на българския език

1. наброи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наброи е производна форма на наброя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. наброи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наброи е производна форма на наброя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. наброи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наброи е производна форма на наброя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).