наброели

Речник на българския език

1. наброели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

наброели е производна форма на наброя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наброели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

наброели е производна форма на наброя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).