набримчил е

Речник на българския език

1. набримчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набримчил е е производна форма на набримча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набримчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набримчил е е производна форма на набримча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).