набримчило си

Речник на българския език

1. набримчило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

набримчило си е производна форма на набримча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. набримчило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

набримчило си е производна форма на набримча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).