набримчила

Речник на българския език

1. набримчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набримчила е производна форма на набримча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набримчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

набримчила е производна форма на набримча (мин. деят. св. прич. ж. р.).