набримчел

Речник на българския език

1. набримчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набримчел е производна форма на набримча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набримчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

набримчел е производна форма на набримча (мин. деят. несв. прич. м. р.).