набрали

Речник на българския език

1. набрали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

набрали е производна форма на набера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набрали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

набрали е производна форма на набера (мин. деят. св. прич. мн. ч.).