набраздяло

Речник на българския език

1. набраздяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набраздяло е производна форма на набраздя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набраздяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

набраздяло е производна форма на набраздя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).