наболо

Речник на българския език

1. наболо — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наболо е производна форма на набода (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наболо — мин. деят. св. прич. ср. р.

наболо е производна форма на набода (мин. деят. св. прич. ср. р.).