наболите

Речник на българския език

1. наболите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

наболите е производна форма на наболя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. наболите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

наболите е производна форма на набода (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).