наболи

Речник на българския език

1. наболи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наболи е производна форма на наболя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. наболи — повелително наклонение, ед. ч.

наболи е производна форма на наболя (повелително наклонение, ед. ч.).

3. наболи — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наболи е производна форма на набода (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. наболи — мин. деят. св. прич. мн. ч.

наболи е производна форма на набода (мин. деят. св. прич. мн. ч.).