набола

Речник на българския език

1. набола — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набола е производна форма на набода (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набола — мин. деят. св. прич. ж. р.

набола е производна форма на набода (мин. деят. св. прич. ж. р.).