набол

Речник на българския език

1. набол — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набол е производна форма на набода (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набол — мин. деят. св. прич. м. р.

набол е производна форма на набода (мин. деят. св. прич. м. р.).